ЗАСОЛЯ̀ВАМ СИ, -аш си, несв.; засоля̀ си, -ѝш си, мин. св. -ѝх си, св., непрех. Разг. Ям, хапвам нещо солено, след което обикн. ми се допива. Щом си засоли и пийна малко, за да смаже кавала, както обичаше да се изразява той, като ги подхвана едни проточени-проточени напеви. Б. Обретенов, С, 165. – Иди напълни стомната с вода! Кочо се почеса зад ухото и каза на ума си: „Много на ранина си си засолил...“. К. Калчев, ЖП, 330. Сутрин, тамам дядо хаджи седнал да си пие кафето, ето ти го рано подранил някой мазанко с нещо пастърмица или наденичка в ръце, порязва си и си засолява. Ил. Блъсков, ПБ І, 62.